ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА СВОБОДАТА Независимата сцена в България има от миналата година свой разпознаваем представител и говорител в лицето на Асоциация за свободен театър (АСТ), която си поставя за цел да прокарва в театралното и културно-политическо поле интересите на свободно действащите организации и артисти в сферата на изпълнителските изкуства. В горещия период на обмисляне и дискусии около предстоящата театрална реформа АСТ организира съвместно с ТР „Сфумато” в рамките на „Малък сезон” международната работна среща „Свободният театър – гарант за работеща културна стратегия”. Тя срещна представители на Министерството на културата, Столична община, Съюза на артистите в България, на държавни театри и неправителствени организации, независими артисти и културни анализатори, за да подложи на обсъждане неотложните за решаване проблеми и възможни стратегии за развитие на свободния театър в страната. Вземаме повод от срещата за въпроси към част от учредителите на АСТ - Гергана Димитрова, Младен Алексиев („36 маймуни”) и Ида Даниел, относно позициите на Асоциацията и техните лични позиции на артисти за настоящето и бъдещото на независимата ни сцена. АСТ се появи като стремеж да се консолидира и легитимира сцената на независимите артисти в сферата на изпълнителските изкуства в България с цел отстояване на професионалните им интереси. Нека тръгнем първо от самото понятие за свободен театър и после да се опитаме да посочим специфичното му възприемане в настоящата ситуация у нас. Принципно под „свободен театър” се разбират две основни неща – създаване на театрални проекти и продукции извън системата на репертоарните държавни и общински театри, като, и това е вторият важен момент, развиване на различна естетическа платформа, а в по-широк смисъл, и културна функция. Да разбираме ли тогава, че АСТ си поставя за задача да отстоява друго разбиране за театъра, за статута на артиста и неговите роля и място в обществото от застъпеното в съществуващата днес театрална система и механизмите, които я поддържат? Гергана Димитрова: Да, АСТ цели да защити правото на работа на хората и екипите, които не просто искат да поставят „пиеси” и да репродуцират дейността на репертоарните театри, а изследват нови територии, развиват нови форми, разширяват полето на театъра и понятието „театър”, поставят акцент върху „днешните проблеми”, достигат до нови аудитории, изобретяват свой театрален език, не се страхуват да експериментират и най-често именно тези хора са автори на най-новаторските театрални продукти – не само в света, а и в България. |